Проста наука

Това, което имаме предвид под лъжи, е по-скоро „детски лъжи“.

Идеята, че по пътя на обясняването на нещо сложно, ти започваш с мъничка лъжа, прекомерно опростяване, което служи, за да схванеш нещо по-лесно. Например, като дете ти научаваш, че Земята е сфера, обикаляща слънцето с планети другарчета. Но тя не е точно сфера и другарчетата са много различни на размер и изобщо не са близко едни до други. Като започнеш с малко прекомерно опростяване, ти строиш скелет, основа, която можеш да надстроиш по-късно, като добавиш нюанс и сложност. Малко по малко, ти достигаш истинската същност на сложната тема. Научната комуникация трябва да използва „детски лъжи“ до някаква степен, иначе се превръща в научно образование.

А за да се образоваш във всички научни области

би отнело години интензивно обучение, за да станеш опитен. Като вид, ние имаме голям интерес да обобщаваме науката и нейните напредъци и да образоваме колкото се може повече хора, защото всички печелим, ако повече хора имат светоглед, базиран на факти и наука. Друг път ще обсъдим как науката работи и какво представлява по-подробно, но засега, нека просто кажем, че е процес за напредване, организиране, предсказване и тестване на нашите знания за вселената. Ако разбираш сегашното състояние на научните познания, ти можеш да вземаш по-добри решения, основани на факти и доказуеми идеи, вместо остарели системи от вярвания и интуицията ни, еволюирала да пази далечните ни прародители от хищници, но негодна за сложността на модерния ни свят.

Мозъците ни са смешно неподготвени за навигирането в днешния бързо движещ се свят, в който живеем – свят създаден от наука, по ирония на съдбата. Преди няколкостотин години бе възможно да си експерт във всяка научна област.В информационната епоха, това е просто невъзможно, понеже знанието и информацията се увеличават все по-бързо. За да имаме шанс, за да схванем този свят, са нужни обобщения, които ни дават, ако не истинско разбиране с подробностите, поне добър преглед. Обясняването на науката на много хора не е за да обучим невежите, а е необходимо за напредъка на нашия вид, като цяло. За да е възможно това са нужни метафори и разкази, които обхващат естеството на темите колкото се може повече, но използват език, който мозъците ни схващат. Пример за това е физиката.

Кварките често се описват като сини, червени и зелени, с различни спинове. Само като кажеш спин и използваш цветове, мозъците ни си представят цветни въртящи се топки. Това служи за визуализация на различни видове и отношенията между кварките, но също създава много грешно изображение в главите ни. Молекулите изобщо не са като диаграмите, които учим в училище, а са бръмчащи, вибриращи неща, задържани от нещо, което наричаме „заряд“, и то описва как определени неща искат да са близо или да се отдалечат едни от други по някаква причина. Описваме феномени, които сме общо взето сигурни, че съществуват по един или по друг начин, защото математиката сработва и можем да правим истински експерименти и да предскажем резултатите от тях.

Всъщност, това са модели, номера да обобщим това, което знаем, за да създадем смислен разказ и да се подготвим за по-подробни обяснения. Не бъркай описанието на нещо със самото нещо. Прекомерното опростяване не служи само, за да затъпи нещата, то е всъщност полезно за самите експерти. Например химиците използват грешни модели за електронните обвивки, за да пресмятат химически връзки, или учени, които използват опростени модели, за да обсъждат с колеги от различни научни области. Но прекомерното опростяване на науката може също да е проблемно поради редица причини.

Откриването на истинската същност на реалността е супер трудно, защото мозъците ни не са еволюирали за тази работа и Вселената не се интересува, дали я разбираме. Науката е процес, с който работим, за да трупаме знания. Тя не е генератор на абсолютни истини. Отговорите, които тя предоставя, са многослойни и с нюанс, и тази сложност може да се изгуби, когато е опростена. Особено когато се прави за заглавия.

Интересни изследвания за рака се превръщат във

Възможен лек, здравословна храна става основата на нова диета.

Такива опростявания дават залъгваща определеност на науката, което се противопоставя на нейното естество като процес. Накрая, лековете не се осъществяват, диетите не се оказват магически, и ние губим увереност в науката и започваме да считаме цялата научна комуникация за подвеждаща. Има го и обратния ефект: Ако опростяването е твърде интересно, ако разказът е твърде добър, той може да изкриви истинската сложност по някоя тема, да ти даде фалшива сигурност и илюзия за дълбоко познание. Вътрешно чувство, че разбираш науката по-добре, от колкото наистина я разбираш, и това кара хората да игнорират истинските експерти заради опасното им повърхностно познание.